От друга страна, колкото храната (растителната) е по-близко до природата или колкото тя е по-малко термично обработена, толкова повече, при биохимичните реакции, от нея се освобождава кислород. Доброто хранене — това не значи да се преяжда и всички продукти да се събират на един куп, още повече да се пекат или консервират, в такива продукти въобще няма кислород, те, по отношение на него, са станали «мъртви»  и за това за да се преработят се изисква много по-голямо количество кислород.

Но това е само едната страна на проблемите.

Работата в нашия организъм започва от неговите структурни единици — клетката, където осъществявавсичко необходимо за нейната жизнена дейност: преработването и употребяването на продуктите, отделянето на енергия от веществата и отстраняване на непотребните от тях. Разбира се процесът на получаване на енергия и използването й в клетката  продължава да се разглежда от гледна точка на химичните закони, съгласно които скоростта на протчащите реакции не трябва да превишава определена величина. Последното означава, че в живата клетка взаимоотношенията не може да бъдат  квантови, които протичат с огромни скорости. Заедно с това има много данни, че процесите на биоокислението в организма ни завършват не с образуване на аденозинтрифосфорната киселина (АТФ), а с високочестотни електромагнитни полета и йонизирани протонни излъчвания.

Оригинална гледна точка  за биофизичните процеси, протичащи в организма ни, е изказал по Божията милост блестящият хирург Георгий Николаевич Петракович. Както той е доказал, клетката  е способна даже  да изработва кислород и енергия за сметка на свободнорадикалното окисление на наситените мастни киселини. Но за това те трябва да получат енергетично възбуждане, което се осигурява от еритроцитите (известни и с името червените кръвни телца) на кръвта.

Известно е, че молекулата на еритроцита има отрицателен заряд. Изработваният  електрон, в процеса на биоенергетичната реакция в мембраната на еритроцита, се захваща от атома на желязото, влизащ в състав на хемоглобина. Причината за това е, че в циркулиращата кръв желязото винаги е двувалентно. Другата част на «изработените» електрони се разходват за заряда на целия еритроцит. Величината на тези заряди в различните еритроцити е различна в зависимост от тяхната възраст и нормално състояние. Удивителното в случая е, че еритроцитът има 3–4 пъти по-голям диаметър от капиляра, но преминава  през него. Обяснението е в следното.

Под налягането  на кръвта еритроцитите се събират в капилярите под формата на «монетни стълбчета» (под микроскоп те напомнят на подредени колонки от монети). Тъй като те имат формата на двойноизпъкнала леща, то в белите ни дробове в пространството между тях  има мастновъздушна смес, а в клетките — кислородно-мастен филм. В аеробните (кислородните) условия, свободнорадикалното окисление на ненаситените мастни киселини в клетъчните мембрани протича като обикновено горене, в резултат на което се образуват вода, въглероден двуокис/диоксид  и топлина. Едновременно с това, в анаеробните условия (недостиг/липса на  кислород) протича реакция на образуване на кетонни тела (ацетон, алдехиди) спиртове, в това число етилов, и протича осапуняване на мазнините от повърхностно-активните вещества, така наричаните сур-фактанти (английското име на повърхностно-активните вещества; те предотвратяват сливането на алвеолите за сметка на пониженото повърхностно напрежение, чрез произвеждане/секретиране на специален секрет, к.м.).

Така, при възникването на налягане, в капилярите между еритроцитите протича взривно избухване, както например в цилиндъра на двигател с вътрешно горене. За “свещ” тук служи атомът на желязото, преминавайки от двувалентен в тривалентен, а ако отчетем, че в състава на една молекула хемоглобин влизат четири атома желязо, а те само в един еритроцит са около 400 милиона, то можем да си представим, каква е силата на взрива. Но това не ни причинява вреда, тъй като всичко протича на молекулярно ниво и в малко пространство.

Физиците са доказали, че на движеща се заредена частица в електромагнитно поле действува силата на Лоренц, която усуква свредловидно траекторията на движението й, в частност на еритроцита, расширявайки при това микрокапилярите и заставяйки го да се притиска и движи в стените на отвора им, който е 3–4 пъти по-малък диаметър от самия еритроцит. Тази сила е толкова по- мощна, колкото е по-висок заряда на еритроцита и по-мощно магнитното поле, за сметка на което се ускоряват и подобряват обмените процеси в тъканите и по-бързо се отстраняват патологичните процеси.

Под влияние на “взривното избухване” в белите дробове протича стерилизация на воздуха, отделя се вода и се подържа нормалната температура в тялото. В момента на спиране на «монетното стълбче» и свиване на еритроцита в капиляра, в резултат на “взрива” протича отделяне на електронна и топлинна енергия, а също свободнорадикално окисляване на продуктите с помощта на кислорода, който се намира в междутъканна течност. При това се освобождават «прозорци» в мембраните на клетките, където се устремява натрий (за сметка на разликите на концентрациите му отвън и в клетките), плъзгайки зад себе си кислород, вода и всички разтворени в нея вещества.

Но най-главното в този процес се оказва това, че концентрацията на молекулярния кислород и въглеродния двуокис/диоксид  трябва да бъде в границите на величините, представени по-горе в таблицата  (в предходния постинг). Ако кислородът е повече, разбира се, за сметка на намаляване на въглената киселина, тогава настъпва спазъм в капилярите, водещ до нарушаване на осигуряването на тъканите с всичко необходимо и отстраняване на отпадъците, т.е. отначало настъпват функционални, а след това и патологични изменения.

Тъй като в клетките кислородът практически винаги не достига човек започва да диша по-дълбоко. Разбира се  излишъкът от атмосферен кислород — не е благо, а причина за образуване на същите тези свободни радикали. Възбудените атоми в клетките, от недостига на кислород, влизат в биохимични реакции със свободния молекулярен кислород, и незабавно предизвикват образуване на свободни радикали, със своободен електрон на орбитата си.

Свободните радикали винаги има в организма ни, и тяхната роля се заключава в "изяждане" на патологичните клетки, но тъй като те са много лакоми, при увеличаването на тяхното количество, те започват да изяждат и здравите клетки. При дълбокото дишане кислородът  в организма става значително повече, отколкото трябва, и той, измества въглеродния двуокис/диоксид от кръвта, нарушава тяхното равновесно състояние към намаление на последния, което и довежда до спазъм в съдовете — основа на всяко заболяване.

Нашият  организм е устроен много удивително,  като в него са заложени огромни възможности, в частност в системата на дишането. Известно е, че ние издишваме повече въздух, от колкото вдишваме, защото в природата на организма ни е предвиден физиологичен тип дишане: с една дума колкото е по-кратко вдишването и по-порължително е задържането на издишването или по-бавно издишването, толкова е по-добре за организма.

Въглеродният двуокис/диоксид, след кислорода ,  е вторият по значимост най-важен регулатор и субстрат (substratum-основа) на живота. Той стимулира дишането, помага за разширяване  на кръвоносните съдове на мозъка, сърцето, мускулите и другите органи, участва в подържането на необходимата киселинност на кръвта, влияе на интензивността на газообмена, повишава резервните възможности на организма и имунната система.

На пръв поглед ние считаме, че дишаме правилно, но това не е така!  В действителност при нас механизмът на кислородоосигуряването на клетките е разбалансиран заради нарушеното съотношение между кислорода и въглеродния двуокис/диоксд на нивото на клетката. Причината за това разбалансиране се корени, в ефекта Вериго-Бор,  според който при недостиг на  въдлеродния двуокис/диоксид в организма, кислородът образува с хемоглобина здрава връзка, което пречи на предаването на кислород на тъканите. Известно е, че само 25 % от последния постъпва в клетките, а останалото по вените се враща обратно в тях. Защо става така? Проблемът е във въглеродния двуокис/диоксид, който се образува в организма ни в огромно количество, (0,4–4 л/мин), като един от крайните продукти на окислението (наред с водата) на хранителните вещества. При което, колкото повече човек изпитва физическо натоварване, толкова повече въглероден двуокис се произвежда. На фона на относителната обездвиженост, постоянните стресов обменът на веществата се забавя, което пък предизвиква намаляване на изработването на въглероден двуокис/диоксид.

Вълшебството на  въглеродния двуокис се проявява в това, че при постоянната му физиологична концентрация в клетките, той спомага за разширяване на капилярите, от което пък кислородът постъпва в по-големи количества в межклеточното пространство и след това по пътя на дифузията - в клетки. Желателно е да обърнете внимание на следното: всякка клетка има свой генетичен код, в който е разписана цялата програма на нейната дейност и рабони функции. И ако в клетката се създадат нормални условия на снабдяване с кислород, вода и храна, то тя ще работи в заложеното й от природата време. Фокусът се заключава в по-рядко и не дълбоко дишане и на издишането да се правят повече задръжки, които да помагат за подържането на физиологични нива, на такива количества въглероден двуокис/диоксид  в клетките, които да не допускат спазми с капилярите и нормални обменни процеси в тъканите.

Известно е, например,че планинците живеят дълго време? Обяснява се с екологично чистата храна, умереният начин на живот, постоянната работа на свеж въздух, чистата свежа вода — всичко това е важно. Но главното е, че на надморска височина до 3 000 м, където са разположени планинските селища, процентът на съдържание  на кислород във въздуха е сравнително по-нисък от 21%. Така, имено при умерена хипоксия (недостиг на кислород) организмът започват да го разходова икономично, клетките са в режим на очакване и функционират при този твърд лимит при нормална концентрация на въглероден двуокис/диоксид. Отдавна е установено, че пребиваване на болни, особенно с белодробни заболявания, в планините значително подобрява състоянието им.

Сега повечето изследователи приемат, че при кое да е заболяване възникват нарушения в дишането на тъканите, и най-напред, за сметка на дълбочината и честотата на вдишванията и излишъка на постъпващия кислород, което понижава концентрацията на въглеродния двуокис/диоксид. В резултат на този процес се включва мощен вътрешен заключващ механизъм, възниква спазъм, който само за кратко време изключва спазмолитиците. В този случай , действително ефективно трябва да бъде,  просто да се задържи дишането, за да се намали постъпването на кислород и по такъв начин да се забави ерозията на въглеродния двуокис/диоксид, с увеличението  на чиято концентрация до нормално ниво, спазъмът се прекратява и се възстановява окислително-възстановителния процес.

Във всеки заболял орган, като правило, се установява пареза на нервно влакно и спазъм на съдове, т.е. не съществува болест без нарушение на кръвоснабдяването. С това започва самоотравяне на клетките поради недостатъчно постъпване на кислород, хранителни  вещества и малък отток на продукти от обмена, или, иначе: всяко нарушение на работата на капилярите е първопричина за много заболявания. Ето защо нормалното съотношение на концентрацийте на кислорода и въглеродния двуокис/диоксид играе такава голяма роля: с намаляване на дълбочината и честота на дишането се нормализира количество въглероден двуокис/диоксид в организма, по този начин се спира спазмът от съдовете, разкрепостяват се и започват да работят клетките, намалява се количеството на приеманата храна, тъй като се подобрява процесът на нейната преработка на клетъчно  ниво. (Текстът е по д-р И.П. Неумивакин, създателят на космическата медицина и хранене)