ДИШАНЕТО И ЗДРАВЕТО

      Преди всичко да уточним  какво дишаме? Въздух! Въздух с общо налягане в организма ни, такoва каквото е и в природата, 760 мм жив. ст. / 1013 hPa, а парциалното (частично) налягане е разпределено в зависимост от процентното съотношение на съставляващите го газове, като следва: за 78 % азот— 593 мм/800 hPa; за 21 % кислород — 159 мм/ 213 hPa; за 0,01-0,03 %, въглероден двуокис – почти 0 мм/ 10-30 hPa;  за 1 % аргон – 7,6 мм / 10 hPa  и незначително количество други газове. Сами си направете сметките за частичното им налягане при колебанията на атмосферното.

      Сега е доказано, че поради различните газови емисии, автомобилни изгорели газове, задименост и запрашеност на въздуха, особено в нашите градове, в това число и от неразумното поведение на човека (пушенето и т.н.), кислородът в атмосферата вече е със съдържание по-малко от 21 %  и това се явява истинска опасност, която възниква пред човечеството. Защо възниква вялост, чувство за умора, сънливост, депресия? Това е причината - организмът ни не получава достъчното количество кислород. От известно време се рекламират кислородни котейли, които да изпълняват задачи по преодоляване на недостига му. Но освен временен эфект, те друго не дават. Тогава какво друго му остава да прави човек?

В таблицата е показано, в какво равновесно съотношение в проценти, един към друг,  трябва да са газовете в организма ни; нарушението му е изпълнено със своите последствия, но предназначението им е различно.

     Ако по-рано азотът е считан за инертен газ, то вече е установено, че при температура над 1000 °C, азотът от воздуха, при определени условия, се съединява с кислорода и образува азотни окиси/оксиди (вещества, с достатъчно висока химична активност). Ако си представим, че по подобен механизъм протичат процесите и в организма  ни, то по принцип е възможен и в него синтез на активни азотни съединения, като на химиците е известно, че във водните разтвори (кръвта ни) азотните оксиди се преобразуват в нитрати, а след това в аминокиселини — основните градивни структури на белтъчините. Известно е мнението на редица изследователи, които считат, че първичната молекула на белтъка е образувана от азота на воздуха при въздействие на електрическите разряди (светкавиците и мълниите) и високите   температури.

     Всъщност това става в ” термоядреният реактор” на организма, за който все по-често започва да се говори, но все още не може да се обясни. Сега става ясно, защо в редица случаи, след маратонско бягане при определен режим на хранене, спортистите не губят тегло, а даже го увеличиват. Има публикации, че след многодневни преходи по Каракумските пясъци в болшинството от участниците от похода, при незначителното по калорийност хранене, теглото им оставало без промяна или даже се увеличавало.

     Сега по няколко думи за всеки един от тези газове.

     Азот. Що се отнася до ролята на азота в процеса на дишането, то тя се свежда до следното. Сега е доказано: в организма ни азотът се усвоява от специални микроорганизми, намираращи се в трахео-бронхиалната част на белите дробове и в чревния тракт, както и от бактерийте в почвата. Оказва се, че азотсъдържащите съединения в организма на животните и човека могат да се разлагат до молекулярен азот и от него даже може да се издишва повече, от колкото е вдишан. Получава се така, че ние не само вдишваме азот, а и го ядем, но не атмосферния, а този свързания в белтъчините.

    Аргон.  На него, как правило, никой не обръща внимание, но веднага трябва да се кажат няколко добри думи. Доказано е, че този газ, при повишен недостиг на кислорода, повишава резистентността (съпротивляемостта) на организма (гипоксична гипоксия) по отношение на азота, както при нормално, така и повишено налягане, а също при компресия и декомпресия. Показаната роля открива съблазнителни переспективи не само за бъдещи космически полети, но и за здравеопазването в цяло (чрез съставяне на смеси от кислород с аргон, хелий, ксенон, криптон за лечение на различни заболявания).

    Кислород. Кислородът съществува в природата в няколко вида: молекулярен — в атмосферата, в организма — атомарен, получаван от водородния перекис, и озон, който възниква в природата, особено след бури, на море,при водопади и в незначително количество в организма ни. Покрай това още има изотопи на кислорода О₁₇, О₁₈, и макар да са нищожно малко, те могат да внесат свой принос в биопроцесите на организма, за сметка на своята голяма енергетика. Има  интересни статистически дани, че многоплодността и раждането на уникални деца са свързани с високата енергетика и образуването на тези изотопи при твърде активен секс, и обратно, раждането на деца със синдрома на Даун, по-често се наблюдава при възрастни двойки, поради недостиг на енергия (от кислород) в половата среда.

     Свободният кислород почти изключително се съдържа в атмосферата, и неговото количество се оценява на 1015 тона. Това е молекулярният кислород, съставляващ основата на всички биохимични процеси на Земята. В действителност, молекулярният кислород не може директно да “работи”: на той, благодарение на биохимическите процеси, се превръща в, както е прието да се нарича, атомарен кислород, който е и крайното звено на реакцията, както и озона, и водородния перекис. Сега става модно да се говори за така наричаната «озонотерапия», по повод на която вече са проведени няколко конгреси. В действителност това не е «озонотерапия». Озонът е токсично вещество, и, за да се използва за потребностите на човека, е необходима определена негова концентрация, а в организма той мигновено се превръща в атомарен кислород, иначе, в организма ни работят само атомите на кислорода (атомарния кислород). И така, работят всички видове кислород, в действителност, с различни енергии, но крайното звено във веригата на окислителните процессов се явява атомарния кислород. Името  «Озонотерапия», очевидно, се използува за привличане вниманието като нов метод за лечение, но на практика - работи кислородът, и за това този метод е правилно да се нарича «кислородотерапия».

     Механизмът на зараждане на живота на Земята до сега остава загадка, но болшинството изследователи се съгласяват в това, че нейната атмосфера основно се е състояла от веглероден двуокис/диоксид, и появилите се растителни организми намерили в това вещество неограничените възможности за фотосинтеза, в хода на която от него и водата възникнали органичните съединения и свободният кислород, представляващи основата на живота на биосферата. Едновременно, при въздействие на високите температури от електрическите разряди, азотът на въздуха, съединявайки се с кислорода, образувал азотните окиси/оксиди — вещества, с достатъчно висока химична активност, и в резултат на това се появили първичните молекули на белтъчините. Химиците знаят, че във водни разтвори, като на  кръвта,  азотните оксиди могат да се преобразуват в нитрати, а след това в аминокиселини, без които животът не е възможен.

Тъй като фотосинтезата във водата протича много по-активно, от колкото на сушата, то в резултат на този процес, включващ разглежданите газове, в атмосферата се е установила определена пропорция между тях, която не се е изменяла милиони години: 78 % азот, 21 % кислород, 1 % аргон, 0,033 % въглероден двуокис/диоксид.

Все повече отделяйки се от физиологичните основи на живота, учените, занимавайки се с човека, до сега не са успяли да разкрият истинската същност на живота на самата клетка: какво лежи в основата на нейните жизнени процеси. Подмяната на  основата на заложената в организма ни природа, с химическии методи, ослабващи неговите защитни резервни механизми, предизвиква появата на все по-тежки заболявания и съкращаване на човешкия живот.

      Известно е, че кислородът в организма ни е около 65 % и без него не може да протече нито една биохимична и енергийна реакция. В какво се състои универсалността, а главното, какъв е механизмът на това действие и има ли какво да го замени? Още повече, че с увеличаване на възрастта,  по много причини (ограничения в подвижността, задръстването на организма и т.н.) генерирането на кислород значително намалява. При изследоване на механизма на биопроцесите било установено, че в организма ни протича постоянен процес на образуване на клетки на  имунната система, но и не само такива, а и, например, същите тези чревни фибри, водороден перекис и озон от вода и молекулярен кислород, които, разпадайки се, отделят атомарен кислород. А без него клетката  умира!

     В съвременната геоложка епоха кръговратът на кислорода се свързва най-вече с въглерода и водорода. Например, в състава на белтъците освен въглерод (50–55 %), кислород (19–24 %) и водород (6,5–7,5 %) в микродози влизат и други елементи (фосфор, желязо, сяра, мед и т.н. — почти половината таблица на Менделеев), от чиито електролитен баланс зависи нормалната работа на клетките. Но огромната роля в тази система играят кислорода и въглеродния двуокис/диоксид, в това число последният включващ кислород.

     Кислородът се явява окислителят  служещ за изгаряне на постъпващите в организма  вещества. Какво става в организма, в частност в белите дробов, при обмяната на газовете? Кръвта, преминавайки през белите дробве, се насища с кислород. При това сложното образование, хемоглобинът, преминнава в оксихемоглобин, който  заедно с хранителните вещества се разнасят по целия организъм. Кръвта при това става ярко-червена. Събрала  в себе си всички отработени продукти от обмяната на веществата, кръвта вече напомня на отпадните води. В белия дроб, в присътствието на голямо количество кислород, продуктите на разпада “изгарят”, а излишният въглероден двуокис/диоксид се  отделя.

     Когато организмът е задръстен, при различните болести на белите дробове, при пушене и т.н. (при които заедно с оксихемоглобина се образува карбоксихемоглобин, който фактически блокира дихателния ни процес), кръвта не само не се очиства и не се захранва с необходимия кислород, но и се връща в такъв вид към тъканите, които и така се задъхват поради недостига  на кислород. Кръг ът се заваря, и къде ще възникне пробив в системата е работа на случая. (продължава)