ЗА СТРАДАЩИТЕ ОТ АСТМА И АЛЕРГИИ, КАК ДА СИ ПОМОГНАТ САМИ

С този текст на Д-р Батманджелидж (_*1931:+2004), прочут ирански лекар си постявяме за цел, на популярен разбираем език, да се обясни на страдащите от астма и алергии, с какво всеки допринася за възникване на различни причини, които довеждат до мнението, че астмата "не се лекува" и страдащият трябва постянно да си носи инхалатор в джоба или да трепери да не докосне котка или  като чуе жуженето на пчела или друго насекомо. Наред с това, как самите пострадали да предприемат лесни и безплатно изпълними действия за да се почувстват нормални, като останалите хора. Следва текстът му "АСТМА И АЛЕРГИИ".
       
          Ролята на хистамина

Счита се, че около дванадесет милиона деца страдат от астма и всяка година хиляди от тях умират. Нека да приключим с астмата за по-малко от пет години. Помог­нете да предпазим децата от постоянния страх от задуша­ване само защото те не са разбрали, че всъщност са жад­ни за вода!

Астмата и алергиите са признаци, че организмът е увеличил отделянето на невротрансмитера хистамин, който изпълнява функцията на регулатор при водната об­мяна и разпределянето на водата в тялото.

Установено е, че астматиците показват по-голямо участие на хистамина при изграждането на тъканите в белите дробове и че хистаминът регулира движението на бронхиалните мускули. Белите дробове са едно от места­та, където водата се губи поради изпаряване при издиш­ването. Хистаминът осигурява стесняване на бронхите, поради което при издишване се губи по-малко вода — елементарно средство да се задържи водата в организма.

Хистаминът не само има дял в регулирането на вод­ния баланс, той участва и в защитната система на орга­низма срещу бактерии, вируси и чужди вещества (хими­кали и протеини). Ако водният баланс в тялото е норма­лен, тези функции се изпълняват незабележимо. Но ако тялото е силно обезводнено, воднорегулиращата актив­ност на хистамина нараства. Освен това чрез имунната система се възбуждат произвеждащите хистамин клетки, които отделят прекалено голямо количество трансмитери, предназначени всъщност за съвсем други задачи.

При опити с животни е установено, че ако се повиши ежедневният прием на вода, произвеждането на хистамин намалява. Следователно както астмата, така и алергиите могат да се лекуват чрез редовно пиене на вода. Първите резултати се проявяват средно след едноседмично до четириседмично редовно пиене на вода.

Г-н Пек, който е астматик от ранно детство, реагирал все повече всевъзможни алергени (вещества, предизвик­ващи алергия — б.пр.); сега той вече няма защо да се страхува от такива здравословни проблеми. Г-н Патирус потвърждава, че алергиите на съпругата му се подобря­ват. Хосе Ривера, лекар, страдал дълги години от астма и алергии, бил особено алергичен към котките; затова никога не посещавал къща, в която имало котка. Веднаж след докосването на една котка той се разболял много тежко. Когато узнал за взаимовръзката между повишено­то отделяне на хистамин и обезводняването на организма и след като започнал редовно да пие вода, той напълно се излекувал от своите оплаквания. И нещо още по-хубаво: той сега лекува астматиците с вода и сол. Писмото му е отпечатано по-нататък.

Писмото на Присцила Престън вече Ви е известно (то е поместено в друга част от книгата му и не се прилага,к.м.). По-нататък е отпечатано и писмото на Джоана Винфилд. Аз съобщавам за тези лица по една единствена причина: техните писма потвърждават, че редовното приемане на вода може да доведе до изчезването на алергиите и аст­мата и при възрастни хора, дори когато те са съществу­вали от дълги години.

Писмо от: Хосе Ривера, Алентаун, 1.6.95 г.

Многоуважаеми д-р Батманджелидж,

С това писмо искам да Ви благодаря за Вашата ин­формация относно връзката между обезводняването и астмата. Както може би си спомняте, аз боледувам от астма още от колежа и съм имал няколко живото-застрашаващи анафилактични (мед. Алергични към лекарства-б.пр.) пристъпа.

Чрез Вашата информация бях в състояние да подоб­ря положението с моята астма със вода и сол и да я излекувам. От година и половина вече нямам астма­тични пристъпи и не реагирам алергично към тези ве­щества, които преди това предизвикваха алергиите у мен.

Вашата информация много ми помогна да осъзная кога и колко вода трябва да пия и че трябва да прие­мам и сол, за да поддържам в ред водния баланс на ор­ганизма си и да избегна повторната поява на астмата ми.

Аз съветвам и други пациенти с дихателни и алер­гични оплаквания да повишат количеството поемана вода и да приемат също и сол — за мое учудване подоб­ренията бяха зашеметяващи.

Благодаря Ви, че върнахте диханието на живота на мен и на другите, просто чрез вода и сол.

Със сърдечни поздрави Хосе Ривера

Писмо от: Джоана Винфилд, Питсбург, 18.7.1994 г.

Многоуважаеми д-р Батманджелидж,

Искам да Ви благодаря, че споделихте с Вашите чи­татели откритието си за необходимостта на организ­ма от вода. Последвах съвета Ви и имах голяма полза от това.

Промените в здравословното ми състояние бяха за­бележителни. Досега астмата беше най-големият ми проблем. Откакто започнах да пия достатъчно вода, мога да дишам без лекарства. Животът ми стана съвсем друг. Установих и други подобрения, като гладка кожа и подобряване на умствената ми дейност.

Радостна съм, че прочетох книгата и предавам съ­ветите Ви на възможно най-много други хора. Още веднаж Ви благодаря за помощта.

Със сърдечни поздрави: Джоана Винфилд

Не забравяйте: Когато концентрираната кръв достиг­не белите дробове, производството на хистамин е естес­твен и автоматичен процес. Засиленото му отделяне пре­дизвиква стесняване на бронхите. Така че ако страдате от астма или алергии трябва всеки ден да пиете повече вода. Но не мислете, че можете да отстраните продължилите с месеци или години увреждания като няколко дни пиете прекалено много вода. Трябва всеки ден да пиете нормал­но количество вода, за да може организмът Ви след тол­кова дълго време да достигне нормалното си съдържание на вода.

Не бива да пиете повече от чаша портокалов сок дневно. Портокаловият сок съдържа много калий, а повишеното съдържание на калий в организма засилва отделянето на хистамин. Астматиците трябва да бъ­дат особено внимателни за това.

Мари Б. работи в здравната служба на голям град. Тя от години страда от астма. Дори разходките вече не й доставят удоволствие, защото диша толкова трудно. Слу­чайно мой колега от „Фондацията за простота в медици­ната" научава за нейния проблем. Когато той й препоръч­ва да пие вода, тя му отговаря, че пие достатъчно. Кога­то той я пита за ежедневното количество вода, което пие, се изяснява, че тя пие по няколко чаши портокалов сок и счита, че сокът замества водата. Той й обяснява, че пор­токаловият сок наистина съдържа вода, но не може да замени обикновената вода. Тя последвала съвета му и започнала да пие по-малко портокалов сок и повече во­да. След няколко дни вече не се задъхвала толкова. Кога­то се чухме с нея последния път, тя очевидно вече няма­ше никаква астма.

Ролята на солта

Нека да Ви обясня още един важен момент към тема­та астма — значението на солта. Когато в организмът има недостиг на вода, намалява и солта в него. При някои хора и без това механизмът за регулиране на солта не действа задоволително. Към този физиологически проб­лем се добавя и недостатъчното познаване на храненето и разпространената днес безсолна диета. При някои хора може да възникне недостиг от сол и тогава се изявяват същите признаци като при обезводняване, например артритни оплаквания. По мое мнение липсата на сол е основната причина за астматичните пристъпи. Ис­кам да споделя с Вас една важна тайна: Солта е естест­вен антихистамин. Хора, страдащи от астма, тряб­ва да поемат повече сол, за да попречат на прекале­ното отделяне на хистамин от организма.

Белите дробове се нуждаят от вода, за да се поддър­жат влажни дихателните пътища за въздуха и да се поп­речи на изсушаването им при вдишване и издишване. При обезводняване производството на слуз пречи на из­сушаването. В първия стадий на астмата се отделя слуз, за да предпази тъканите. По-късно се стига дотам, че се отделя прекалено много слуз, тя се втвърдява, задържа се и така пречи на нормалното движение на въздуха. Солта е естествен стимулатор за отделяне на слуз и обикнове­но се отделя, за да разреди слузта. Затова слузта има со­лен вкус, ако влезе в съприкосновение с езика.

Солта се използва, за да разтвори слузта в белите дро­бове и да я оводни, за да може тя да бъде отстранена от белите дробове. При обезводняване и във връзка с механизма за съхраняване на водата едновременно се задейс­тва и програма за задържане на солта, свързана с този проблем. Водата гарантира да не бъде загубено нито зрънце сол за секрецията на слуз. Организмът трябва да бъде сигурен, че има както достатъчно вода, така и сол, преди да предизвика стесняване на бронхите и да се уве­ри, че слузта е достатъчно оводнена, за да може да бъде изхвърлена. При деца с т. н. фиброцистични (мед.: с лес­но възпаляваща се влакнеста съединителна тъкан — б. пр.) бели дробове трябва особено да се има предвид зна­чението на солта и водата за нормалното развитие на белите им дробове и на тяхното функциониране и за от­делянето на слузта.

Затова астмата при Присцила и д-р Ривера се е подоб­рила. Защото астмата не е „болест", която трябва да се „лекува". Тя е физиологическо приспособяване на ор­ганизма към изсушаването му и към липсата на сол. И винаги ще се проявява, ако не се пие редовно вода и не се поема достатъчно сол. Щипка сол върху езика след приемане на вода кара мозъкът да вярва, че в организма е постъпило достатъчно количество сол. Тогава мозъкът кара бронхите да се отпуснат. От това следва, че астма­тично болните трябва да поемат повече сол. Алкохолът и кофеинът също имат вина за тежките астматични пристъпи.

Писмо от: Шерил Браун-Кристофър, Анаполие, 25.5.1995 г.

Многоуважаеми д-р Батманджелидж,

Пиша Ви, за да Ви благодаря за любезната помощ, оказана от Вас при лекуването на алергиите на Джереми. Спомняте си, че Джереми е осемгодишният ми син, който през последните 3-4 години показваше тежки алергични симптоми, свързани с алергичен ри-нит (възпаление на носа) и астма.

Напоследък той постоянно имаше хрема и кашлица, свързани с астмата му. На 28 април 1995 г. започнахме да изпълняваме програма за оводняване на организма, като преди ядене или тренировки той пиеше по две ча­ши вода; иначе не приемаше други напитки. Допълни­телно получаваше с храната половин чаена лъжичка сол, за да се уравновеси увеличеното поемане на вода.

След три-четири дни настъпи забележимо подобря­ване: силната му хрема намаля, кашлицата му преста­на, изчезнаха и другите алергични признаци. (...)

Джереми следва тази програма вече от четири сед­мици и половина, от четири седмици той не взима ни­какви лекарства и се чувства добре. Не само субектив­но може да се установи, че симптомите му са изчезна­ли, обективните изследвания също показаха, че нивото на течностите в организма му са с нормални стойнос­ти. Предизвиканата от лекарствата умора изчезна, той е жизнен и подобри успеха си в училище.

Искам още веднаж да подчертая колко добре се от­рази това лечение на Джереми и да Ви пожелая много успехи при разпространяването на тази евтина и дейс­твена програма

Още веднаж сърдечни благодарности, че ме запоз­нахте с този нов метод за лечение на алергиите и ас­тмата.

Сърдечни поздрави

Шерил Браун-Кристофър, д-р медик

Както узнахте от писмото, синът на лекарката е взи­мал две различни лекарства за своята астма. Въпреки то­ва капацитетът на белите му дробове е бил само 60% от нормата. След месец лечение с вода и сол неговата стой­ност се увеличава на 120%, без никакви лекарства.

Аарон Ванер е на 10 години и приемал пет различни медикамента срещу астмата си. Както ми каза майка му: „Дневната програма, по която синът ми трябваше да взима лекарствата, не е много реалистична за десетгодишно момче. Два дни след започването на медикаментозното лечение той се почувства по-зле, имаше главоболие, гър­лото и устата го боляха, беше уморен, сънлив, в лошо настроение и не можеше да понася слънцето." Сега не са­мо Джереми и Аарон живеят без таблетки и родителите им са облекчени; на 5 юни 1995 г. за пръв път списание Paul Harvey News (Новините на Пол Харви) разпростра­ни новината, че водата и солта могат да лекуват астмата. Добрите новини винаги се разпространяват бързо. Може би след по-малко от пет години ще можем да сло­жим край на медицинското незнание относно хронично­то обезводняване, което действа като бич и кара милио­ни невинни деца незаслужено да страдат, дори оставя хи­ляди да умират от астма. Тези деца трябва да разберат, че са толкова жадни, че това затруднява дори дишането им. Прехвърлете въздействието, което увеличеното поемане на вода има за профилактиката и излекуването на астматичните пристъпи, както това беше при Джереми и Аарон, върху 12 милиона деца с астма, и ще разберете, че е възможно да се помогне и на тях.

Само с Вашата активна помощ и ако успеем да накараме медиите да ни подкрепят и да информират общест­веността за ролята на водата при профилактиката на аст­мата, само тогава ще можем да спасим тези деца от капа­на на незнанието.