Прочетен: 6953 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2012 21:01
КОЛЕДЕН ПОДАРЪК ЗА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ
По д-р И. П. Неумивакин
Историята на медицината знае не малко случаи, когато официалната медицина е преследвала другояче мислещите, кооито са могли да правят това, което тя не е могла. Да вземем например А.А Бадмаев (Александър А. Бадмаев, прочут руски аптекар – лечител с методите на тибетската медицина, по-голям брат на прочутият лечител е П. А. Бадмаев, монголец по рождение в последствие добил потомствено дворянско достойнство, направил първия превод на руски език на “Чжуд-ши” – книгата за тибетската лечебна медицина, к.м.), който е могъл да излекува всакакви болести и считал, че основата на заболяванията е нарушаването на енергетиката; А. С. Залманов, който считал, че болестта е нарушение на кръвоснабдяването на тъканите, капилярите и много други. В болшинството случаи лекарската мафия се е оказвала по-силна от здравия смисъл, а не традиционно мислещите лечители, в т.ч. и лекари, които са постигали такива резултати при лечението на болните, които не е било възможно да се достигнат с помощта на методите и средствата на официалната медицина.
Лечението на раково болните е достатъчно сложен въпрос, който зависи от степента на развитие на тумора и мястото му в организма. Използването на химио- и радиационна терапия е обосновано от официалната медицина възоснова на презумпцията, че раковата клетка е, като че ли, много чувствителна на такива въздействия и това забавя нейния растеж. Доказвало се също, че тя се размножава много по-бързо от здравата клетка. Обаче последните изследвания показват, че раковата клетка се дели по-бавно от здравата. Здравите клетки се делят със скоростта на разрушаването си: колкото загиват, толкова възникват, а раковата клетка просто не се подава на подобен контрол, новата клетка възниква (по своята програма) по-бързо, от колкото се разрушава старата. Това е причината за образуване и нарастването на това образувание.
Кризата в подхода на медицината към лечението на онкологичните заболявания лежи, както и в другите й области, не е в търсене на причините за възникването им, а в отстраняването на симптомите или по хирургически, или по химио-, или по радиционно-терапевтичен път, което, както показва практиката, в болшинството случаи е безрезултатно.
Отто Варбург още в 1932 г. получава Нобеловата награда за работата си, в която доказва, че раковата клетка се образува в резултат на анаеробно гладуване, т.е. недостиг на кислород в тъканите. Сега вече е доказано, че практически всички заболявания имат за първоначална основа имено от недостига на кислород и увеличаване киселинността на средата. В САЩ при опериране на раков тумор постъпват хитроумно: поставят пиявици на аденома и за сметка на увеличеното снабдяване на клетките с кислород, аденомът за около 20-30 мин се смалява 2-3 пъти, и вече без всякакви усложнения го отстраняват.
Хирургическата намеса дава ефект само в самото начало на възникване на тумора, но напоследък практиците започнали да установяват, че чрез хирургическата намеса се открива достъп за активизиращ кислород и образуването на голямо количество свободни радикали, а това на свой ред, благоприятства образуването на метастази.
Интересен факт, който отечествената (на д-р Неумивакин, к.м.) медицина се е постарала да не коментира (а и при нас нещата не са по-различни, к.м.)., е че в 1994 г. в Сидней на Световния конгрес на онколозите, официално било признато, че традиционните (предложени от официалната медицина) методи за лечение на онкологичните заболявания нямат переспектива. Разбира се, народната медицина (руската,к.м.) и тук се оказва най-напред от всички на планетата, но само това. Министерството на здравеопазването предприема всякакви усилия, да защити честа на пагона, но се е оказало не в състояние да направи това, което е направила народната медицина. (А и “калпаците” от Брюксел, не остават назад от руснаците и подготвят директиви за такава “уредба” на билкарството и употребата на билките за лечебни цели и знанията на народните лечители, че целят забраната им в интерес на големите фармацевтични динозаври, к.м.).
Водороден прекис – кислородната вода
Нас, както, вероятно и многото търсещи лекари, винаги ни е интересувал въпросът, от къде се “пръкват” такива болести като рака!? Не зависимо от това, че познаваме много онколози, заемащи достатъчно висок ранг на компетентност в тази сфера, до сега никой от тях не е в състояние да обясни разбираемо причината за заболяването. Нашият многолетен клинически опит, пък и опитът на народните лечители, ни позволява да изкажем собственото си мнение по въпроса. При занимаването ми с въпросите на дишането, отнасящо се до космическата медицина, един от видните клиници на страната Б. Е. Вотчал ме посъветва да обърна внимание на водородния прекис, като на един от резревните механизми за образуване на кислород в организма. Всяка клетка е самодостатъчен организъм, който има всичко необходимо за жизнената й дейност: система за дишане, хранене, отделяне, енергоснабдяване и т.н.
Тези процеси трябва да протичат при нормално осигуряване с кислород (анаеробно дишане), в т..ч. за сметка на образуването и разлагането на водородния прекис (като междинно звено в биоенергетичните процеси), вземащ активно участие в разграждането на продуктите на метаболизма. Макар той да се образува в малко количество от клетките на имунната система (левкоцитите и гранулоцитите), то той изпълнява две немаловажни функции. Водородният прекис взема участие във всички биоенергетични реакции: протеиновите, мастните, въглехидратните обменни процеси, образуването на топлина в клетките, витамините, минералните соли, подобряването на реологията (текучестта) на кръвта, насърчава нормализацията на киселинно-алкалното равновесие, оползотворяването на захарта, като така облекчава работата на инсулиновия апарат на панкреаса и много друго. И второ, но не по-малко важно: той е един от най-добрите антиоксиданти: разрушава токсичните вещества в организма и унищожава всяка инфекция (вируси, бактерии, гъби и други подобни паразити). Оказва се, че колкото повече атмосферен кислород вдишваме, а в организма трябва да го превърнем и в атомарен, за което се губи много енергия, толкова повече свободни радикали се образуват (вече знаете, че кислородът с един не сдвоен електрон на орбитата, притежава агресивни свойства, на което се приписва една от причината за различните, в т.ч. и раковите, болести). При недостиг на кислород, а той, по много причини, винаги не достига, така че окислително-редукционните процеси не достигат до край и от които като следствие се образува малко водороден прекис или въобще липсва, което води до повишаване на киселинността на средата, замърсяване с шлаки, а това води до различни болести. Така например, по данни на Маален и Флетчер, при левкемия образуването на този прекис намалява до 70%. Нашият организъм е съвършена машина, в която всичко е предвидено. Например, ако някой орган заболее и неговите собствени клетки не се справят с проблема, в т.ч. и заради недостиг на кислород, то към този орган се включва мобилната бригада от клетки-убийци на всичко това, което пък пречи на нормалната работа на клетките. Тъй както тези клетки имат напрегната работа, то те не живеят много дълго, всичко на всичко 2 седмици, до като в това време еротрицитите изкарват 4 месеца.
Покрай интереса ни към прекиса винаги ни е интересувал въпроса: а с каква енергия работи клетката? Учените от Украйна, а след това и от Киргизия, са отговорили че нашата клетка, както всичко живо в Природата, работи с ултравиолетовото лъчение в определен спектър от честоти, с едновременно образуване на озон и атомарен кислород, без които не протича нито една биоенергетична реакция. В резултат на многогодишни изследвания е създадено устройство за ултравиолетоео излъчване на биотечности, наричано “Хелиос-1”, който се отличава от аналогичните съществуващи уреди (в страната и другите страни), с това, че съотношението между потокът от течността и облъчването е изпълнено така конструктивно, че практически може да се използва във всякакви условия. Подобряването на реологичните показатели на кръвта, отсраняване на възпалителните процеси, въъзстановява на репродуктивните функции, повишава бактерицидността на кръвта, нормализира работата на кръвоносната система, енергичното захранване/зареждане и нормализация на жизнено важните функции на организма и имунната система, метаболичните процесия и много друго – всичко това е ултравиолетовото облъчване в авторския вариант.
Остава само да се съединят двата способа – ултравиолетовото облъчване на биотечностите и водородния прекис, като всичко застава на мястото си, използването на тези методи прави излишно използването на толкова скъпоструващ начин, като хипербарно кислородно лечение, което се провежда в барокамера. Вероятно заради простотата за използване на същия този Н2О2 за лечение на различните заболявания, за които вече са знаели и използвали преди повече от 100 години, та и в съчетание с УВЛ, но те не са получили необходимото признание в страната (на д-р Неумивакин,к.м.), макар да се използват в чужбина (У. Дъглас, 1998 г.), в интерес на истината, но с по-малко методически ефективен вариант.
Външно: 3% водороден прекис – кислородната вода – 1-2 ч. лъжички в 50 мл вода във вид на компрес, втриване във всякакви болезнени места при кожни заболявания, изплакване. При всякакви състояния (грип, главоболие, особено при болеста на Паркинсон и многостранна склероза и др.) трябва да си капвате по 10-15 капки на 1 суп. лъжица вода отначало в едната, а после в другата ноздра. След няколко дни може да се въвежда по един куб.см с шприц (сутрин и вечер), а болните - по-често.
Вътрешно: започва се с 1 капка на 1-2 суп. лъжици вода 3 пъти на ден 30 мин преди хранене или 2 часа след него, ежедневно добявяте по 1 капка до 10 на 10-ия ден, почивка 2-3 дни, и вече може да приемате по 10 капки, колкото искате. По-нататък, при липса на дискомфортни явления, във всяка чаша вода малко подсолена (1% разтвор,както вече знаете,к.м.), която се пие на гладно през деня (а това сумарно до 1-2 л), добавяйте по 5-10 капки 3% кислородна вода.
Вътрешно венозно:: 2 мл 3%-ен р-р Н2О2 на 200 мл физиологичен разтвор се въвеждат бавно, по 60 капки на минута (с капкова система); в първия ден 100 мл , втория – 150 мл, 3-7 ден по 200 мл. В първите дни е възможно повишаване на температурата, във връзка с което. при тази температура протича гибелта на патогенната микрофлора, това е нормална реакция. В местата на инжекциите е възможно зачервяване, тогава се прилага студен компрес. Трябва да знаете, че в Русия (информацията е към 2010 г, а за нашата страна, няма информация, к.м.) този метод не е разрешен, макар в чужбина да се прилага. След това количеството на 3%-ата кислородна вода в 200 мл физиологичен разтвор може да се увеличи до 10 мл, или 0,15% -ен разтвор.
Необходимо е да помните, че организмът ни произвежда водороден прекис, само трябва да създавате условия за това – очистване на последния от мърсотията, което вече знаете. Помнете: колкото по-малко е кислородът в организма, т.е. клетките се намират в безкислородна среда, толкова по-бързо в тях се развива раковият процес, доколкото в такава станала по-кисела среда, клетките мутират и започват да живеят по “своите си закони”.
Тъй като нашият организъм практически винаги изпитва недостиг на кислород, поради относителна обездвиженост, начина на хранене и други фактори, то приемането на водороден прекис – кислородната вода при всякакви разстройства няма да е излишно.
Противооказания за приемането му в препоръчаните дози практически няма, освен при хемофилия, афибриногенемия, капилярна токсикоза, тромбоцитопенична пурпура, хомеотична анемия и ДВС-синдром (все тежки и опасни болести свързани с кръвта, к.м.) (данните са от Медицинската академия г. Ижевск).
Сега (2010 г., к.м.) има реклама за използването на озонотерапия при различните заболявания. От една страна, това звучи интигуващо, а от друга се проследява безграмотност на всички нива у тези, които използват този метод. Работата е в това, че озонът е отровен газ, който се разлага бързо на атомарен кислород, който и оказва лечебното действиие. В Природата съществува законът “трио”, включващ Слънцето, Въздуха и Водата, които са ключовото начало за всичко живо на Земята. Липсата на което и да е от съставляващите от това “трио” или тяхното нарушаване предизвиква непредсказуеми процеси или болести. По-разумно е да се говори за атомарно-кислородна терапия, която трябва да стане переспективен начин за профикактика и лечение на болести, независимо от техния характер. Изследователите са установили, че в организма не протичат никакви биоенегетични процеси без взаимни преходи на свободни електрони и йони, като всичко това те извършват на атомно ниво в клетките. В Природата кислородът съществуват в три вида: молекулярно, атмосферно и атомарно, като последният се образува от водородния прекис, който се изработва от клетките на имунната система и озона. Всички те се отличават по количеството на електроните и енергоемкостта, като най-активен е озонът, който мигновено се разпада в организма с отделяне на атомарен кислород. Имено атомарният кислород е крайното звено в кислородо-терапията. Ето защо този метод е целесъобразно да се нарича атомарно-кислородна терапия. Ултравиолетовото лъчение в определен спектър, както при проявата на фотосинтезата, използван както в разработения от нас прибор “Хелиос-1” така и другите, образува в организма озон, който се превръща в атомарен кислород, като така захранва клетката с енергия, необходима й за нейната нормална жизнена дейност. Този процес се проявява като най-силния природен оксидант, нормализира окислително-редукционните процеси, и което не е по-малко важно, унищожава всякакви патогенни прояви (вируси, гъби и подобните им). По такъв начин, атомарно-кислородната терапия е основополагаща за нормализацията на всякакви патологични прояви, без което нашият живот е немислим и невъзможен.
Методът на Шевченко
Особено голямо разпространение, с помощта на списанието-вестник “Здоровый образ жизни”, е получил методът на Н. В. Шевченко за лечение на рака.
Основни продукти: растително масло /олио, зеленчуци, плодове, водка/ракия. Работата е това, че в растителната храна, особено в цвеклото, има много холин, който, разпадайки се в организма, отделя триметиламин, газ с миризма на рибата сельодка, който е много токсичен и насърчава разпада на раковите клетки, като прекратява синтеза на протеина в тях. В растителното масло, особено в лененото, има много полиненаситени киселини, в частност линоловата, която се явява пусков механиизъм за образуване на прекисното окисляване на липидите (мастните киселини в мембраните на клетките), която, също както и калиевите соли, се явява катализатор за растежа на клетките. В резултат на такава реакция се образуват прекиси (като същия воодороден прекис – кислородната вода), които са много отровни съединения, самото образуване се съпровожда с мощно отделяне на фотони, светлинни кванти и молекулярен кислород,които разрушават патологичните, в т.ч. и раковите клетки.
Необходимо е да се вземе 30 мл нерафинирано растително (слънчогледово или ленено) масло, да се добави 30 мл водка / ракия и да се смесят. Пие се 15-30 минути преди хранене 3 пъти на ден. Курсът на лечението е 10 дни, прекъсване от 5 дни. Такива курсове се правят от 3 до 5. (След втория 10 дневен курс – пак прескъсване от 5 дни, а след третия -14 дни. И пак отново. Продължителността на лечението е 2-3 години. Трябва да се спазва и определена диета и има ограничения в ползването на някои храни и напитки. Продължението е от текста на списанието.,к.м.) След първите приемания от тази смес са възможни възможны диспепсични разстройства (повдигане, гадене, подуване, оригване, рядко повръщане и др.). По време на лечението, яжте колкото повече можете цвекло във всякакъв вид.
За съжаление, ако болният е започнал да приема тази смес, то това трябва да го прави през цялото време след излекуването, само че по 15 мл масло и 15 мл водка/ракия 1 път на ден.
Разбира се, че трябва да се направи едно съществено уточнение по повод на приемането на сместта на Шевченко, която той е взел от арсенала на народната медицина.
Първо, той не е лекар. Второ, известно е, че организмът бързо привиква към всяко приемано средство, и той включва заложените от Природата механизми от физиологичната верига : защо да работят , когато има изкуствени заменители. Ето защо Шевченко препоръчва тази смес да се приема цял живот. Но много болни не могат да понесат тази смес поради болести в областта на черния дроб, голямото му натоварване от нея и непоносимостта на алкохола. Официалната медицина мълчи по този повод, тъй като болните започват да я употребяват тогава, когато те са доведени до крайно състояние (III –IV –ти стадий на аденома, та и с метастази) и се хващат за тази смес като давещия се за сламката. Кръгът се затваря и никой не иска да го отвори, макар този проблем да е многолик: социален, икономически, екологически, личностен и т.н.
Лечение с билки / треви
Бучиниш. Напоследък за лечение на онкозаболявания все по-често има съвети да се приема растението бучиниш, неговите съцветия. Те се събират и с тях се напълва до горе буркан или шише с широк отвор и се залива с водка/ ракия. Съдът се затваря херметично, и се поставя да престои 18 дни на тъмно и прохладно место. Прецежда се и се съхранява в затворен съд, бутилка. Приема се сутрин на гладно до 1 час преди ядене, като се започва с 1 капка на 1 / 2 чаша вода, и всеки ден дозата се увеличава с по една капка, и така до 40 капки, след това дозата се приема със същото намаляване от по 1 капка и така до 1 капка. Прекъсва се 1-2 седмици. Лечението се повтаря 2-3 пъти. (Внимание! При смачкване между пръстите на листата на бучиниша се усеща миризмата на миша урина. Билката е изключително отровна, поглъщането на 6-8 свежи листа е смъртоносно за възрастния човек. Чашата отрова, която поглъща Сократ е с отвара от бучиниш. Ако решите да го ползвате за лечение, предварително най-подробно се запознайте с него, с признаците на отравянето и начините за оказване на първа помощ и лечение, к.м.)
Аконит (вълче биле). Най-често се препоръчва за лечение на плоскоклетъчен рак. Рецептурата е същата като при бучиниша.
Жълт кантарион. 1 суп. лъжица от билката в 200 мл вряла вода се кисне 2 часа, след това се прецежда и се пие по 750 мл 3 пъти на ден след хранене.
Спиртен извлек от жълтия кантарион се приготвя като 1 част от билката се кисне една седмица в 5 части водка/ракия и след това се пие по 1 ч. лъжичка 3 пъти на ден преди ядене. При рак на млечната жлеза се ползва местно.
Репей. 2 суп .лъжици от корените му се варят 15 мин в 0,5 л вода и се пие по 100 мл три пъти на ден. При рак на млечната жлеза се ползва местно, листа или кашица.
Очеболец – (potentilla anserine). 1 суп. лъжица от него и 2,5 също такива лъжици от смлян девисил се заливат с 0,5 л водка/ракия и се киснат 21 дни на тъмно място. Пие се с вода по 1 суп. лъжица сутрин на гладно.
Бял пелин. 1 суп. лъжица от билката се заливат с 200 мл вряла вода, кисне 20 минути и се пие по 50 мл 3 пъти на ден до хранене.
Спиртният извлек от билката 1:10 с водка/ракия, се пие по 30 капки 3 пъти на ден преди хранене. При рак на правото черво и външни образувания се прилагат местно с лосион от отварата. Курсът на лечение трябва да продължи не по-малко от 1 – 1,5 месеца, последващо приемане - в зависимост от резултата от лечението.
Полеви хвощ. 1 суп. лъжица от билката кисне 2 часа на 1 чаша вряла вода и се пие по 100 мл след ядене 3 пъти на ден. Извлек: 4 суп. лъжици киснат 2 седмици в 1 л. бяло вино и от извлека се пие по 1 ч. лъжичка 3 пъти преди хранене и няколко дни по 2 ч. лъжички.
Ако не разполагате с тях, може да използвате картофите от руския сорт “синеглазка” (получен преди 1950 г., като хибриден № 15555 от селекционера С. Доминым в Института по нишестени продукти, к.м.): оставете картофите на светло за около месец, изрежете зелените кълнове с “очите” и ги нарежете на дребно, запълнете с тях 1 /3 или 1 /2 бутилка, до върха я залейте с водка / ракия и киснете 21 дни. След това излейте и отцедете. Приемайте я както бучиниша.
