Храната постъпва от стомаха в дванадесетопръстника само тогава, когато процесът на преработката й в стомаха бъде завършен при пълното използване на жлъчния сок и киселинното му съдержание не стане слабокисело или даже неутрално. Между впрочем, слабата основна среда, попаднала от устата, в стомаха след 15–20 минути става кисела. В дванадесетопръстника хапката — превърната в хранителната кашица— с помощта на секрет, също по норма, от панкреаса и жлъчката, трябва да се превърне в маса с неутрална или слабоосновна среда, тази среда трябва да се запази до постъпването й в дебелото черво, където с помощта органични киселини, съдържащи се в растителната храна, се превръща в слабокисела.
      Важна особенност в работата на стомаха е това, че той се явява главният орган на пътя на понататашната преработка на храната. Киселинната среда на стомашния сок, а това е 0,4–0,5 %-на солна киселина при рН = 1,0–1,5, заедно с ферментите способства за разграждането на белтъците, обезврежда микробите и гъбите, попаднали заедно с храната в организма ни, стимулира изработването на хормона секретин, возбуждащ секрецията на панкреаса. Жлъчният сок съдържа хемамин (наричан фактор на Кастл - едноверижен гликопротеин, състоящ се от 340 аминокиселинни остатъци), спомагащ за усвояване в организма на витамин В12, без който е невъзможно нормално узряване на еритроциттите, а също има работа по белтъчното съединяване на желязото — феритина, който участва в синтеза на хемоглобина. Тези, при които се установяват проблеми с кръвта, трябва да се погрижат за нормализиране на работата на стомаха, иначе няма избавяне от този проблем.
       След 2–4 часа, в зависимост от характера на храната, тя постъпва в двенадесетопръстника. Макар той да е сравнително не голям орган, дълъг е 10–12 см, играе огромна роля в процеса на храносмилането. В него се образват хормони като секретин, предизвикващ секреция в панкреаса и жлъчката, холецистокинин, стимулиращ моторно-евакуационната функция на жлъчния мехур. Именно от двенадесетопръсника зависи регулирането на секреторната, моторната и евакуаторната функции на жлъчно-чревния тракт. Содържанието на този сок има слабоалкална реакция (рН = 7,2–8,0).
        Освен жлъчния сок в просвета на дванадесетопръсника постъпват жлъч и сок в панкреаса.
        Черният дроб е най-важният орган, който участва във всички обменни процеси, и промяната в състоянието му незабавно се отразява на всички органи и системи на организма, така както измененията в тях — на него. Именно в него протича обезвреждането на токсичните вещества и отстраняване на повредените клетки. Черният дроб е регулаторът на захарта в кръвта, синтезирайки глюкоза и преобразувайки нейния излишък в гликоген — главният източник на енергия в организма.
        Черният дроб — това е органът, който отстранява излишекът от аминокиселини по пътя на разлагането им на амоняк и урина, в него се осъществява синтеза на фибриноген и протромбин — основните вещества, които влияят на съсирването на кръвта, синтеза на различни витамини, образуването на жлъч и много друго. Черният дроб сам по себе си не предизвиква болки, ако само не се наблюдава изменение в жлъчния мехур, той притежава най-високата регенеративна способност: възстановяването му достига до 80 %. Известни са случаи, когато след отстраняване на една част от него след половин година той напълно се възстановява. Трябва да се знае, че повишената уморяемост, слабост, спадане на теглото, неясните болки или усещането на тежест в дясното подреберие, подуването, сърбежите и болките в ставите — това е проява на нарушената работа на черния дроб.
         Не по-малко важна е функцията му на водораздел и връзка между СЧТ и сърдечно-съдовата система.
         Черният дроб —синтезира необходимите на организма вещества и ги доставя в съдовата система, а също отстранява продуктите на метаболизма. Черният дроб — е главната очистителна система на организма (в денонощие през него преминава около 2000 л кръв, или, иначе казано, циркулиращата течност се филтрира 300–400 пъти), тук е фабриката на жлъчните киселини, които участват в преобразуването на мазнините, а във вътрешноутробния период действа като кръветворен орган.