Това, което виждате най-отгоре, са две снимки на чертежи на една от двете гранични колони между България и Източната Римска Империя по времето на Цар Симеон. Първото съобщение за тяхното съществуване е получено в Руския археологически институт в Константинипол през 1895 г от библиотекаря на Руския Панталеймоновски монастир в Атон отец Матей. Съобщението му е за съществуването на две почти еднакви каменни колони разположени наблизо една до друга с надписи на гръцки език в района на селището Наръшъ-кьой близо до Солун, а тези рисунки са направени в 1897 г. от Ф. Успенски в района на Солунското пристанище, където те са били превозени за отправянето им за Константинопол. Това става с любезното съдействие на солунския генерал-губернатор в подземията на конака и Ф. Успенски успява да ги сравни с предварително направените фотографии и да запише каквото е останало след толкова години от надписите. Ако се вгледате в най-горния ред, ще забележите, че той е повреден и се чете трудно, но там най-ясна е буквата, която дава възможност да се възстанови думата за индикта и да се установи, че тя е 7. Последното указва, че за времето на царуването на Цар Симеон, това може да се отнася за 889, 904 или 919 г. Третата фотография е на направения опит от него да се разчете текста и потвърди мнението му, че това е 904 г., тъй като се разкриват части от буквите, които насочват към цифрите 12, а от тях се стига до буквите за 6412 г, която е равностойна на 904 от Р.Х.
При разглеждане на втората фотография на третия ред се вижда името на СИМЕОН и думата "Таркан", изписани с гръцки букви. На предпоследния ред се четат думите Теодору Олгу Таркан, а на последния ред Дристру Комити (последната буква е подобна на латинското “V”). Ф. Успенски счита, че това е Теодору Олгу и той е бил доверен болярин на Цар Симеон, тъй като името е известно от византийски летописи за първата война между Българското царство и Източната Римска Империя, като на посланика, който е бил изпратен в Константинопол за откупуването на пленените българи. Счита се, че човек с титлата ТАРКАН е от семейството на царя, а и в последния ред вероятно е указана и неговата длъжност – Комита на Дръстър (в гръцкия език няма звук и писмен знак за “Ъ”). Населеното място Наръшъ-кьой е на двадесетина километра от Солун, а има и исторически сведения, че тогава границата с Източната Римска империя е започвала от Месембрия в направление на Родопите, а двете колони вероятно са я обозначавали на това място. Освен това предположение има и един надпис на гробницата на Цар Самуил в построения от него храм на Св. Ахил в Преспа, в олтара на който са изписани 21 трона на Българската църква, една от който е на трона Верия, която от своя страна винаги е била съотносима със Солунската митрополия.