по д-р И. П. Неумивакин (продължение)

     Ако продължава да се говори за стрес, то на първо място той се свежда до страх, който, според някои учени, е движещата сила за всяка болест.
   Тази оригинална теория за възникване на заболяване е предложена от д-р Николай Григориевич Пешков (Павлодар). Той смята, че страхът е в основата за всяка болест, защото блокира регулаторните механизми, спазъм на капилярите и може бавно или бързо да доведе до заболяване. Ако човек се ангажира да изложи на книга "историята на болестта" си, така както би се изповядвал пред себе си (себе си не бихте се заблуждавали), пациентът, като извади "подпалката"  от душата си, оздравява.
   Нереализираните, в момента на страх, отделяни химични вещества - адреналин, кортизон и др., постепенно се натрупват и като се достигне критична маса предизвикват промени в имунната, ендокринната система, които водят до намаляване на възможностите на организма към саморегулиране и самолечение.   

  Страхът настъпва, когато човек няма възможност адекватно да реагира на ситуацията: да кажете на шефа си всичко което мислите за него; че се страхува да не заболе, да се загуби, да не умре. Например, М. Лепежков вярва, че ракът е 100% в резултат на обиди / недоволство и страх.
   Клетката е сложна биологична структура, в която протичат енергетични и информационни процеси. Колкото повече тя работи, толкова по-интензивно протичат биохимичните и енергичените процеси, толкова по-здрави са хората. От друга страна, колкото по-малко работи клетката, толкова тя по-малко е подготвена да изпълнява функциите си, толкова по-често химичните реакции са непълноценни, което води до образуването на въглероден окис вместо на въглероден двуокис и по този начин да причиняват самоотравяне на организма (първият се свързва 250 пъти по-бързо от втория с хемоглубина – доставчика на кислорода до клетките,к.м.). За това също допринасят пушенето, алкохола, прекалено многото мазнини и захар в организма. На този фон, отслабва имунната система, която е отговорна за борбата срещу вътрешни и външни вредни фактори, и резервните й възможности се топят, ако тя не е подкрепена от натренираност. Клетката като основна структурна единица организъм се "задръства", метаболичните процеси в нея стават по-бавни, което от своя страна води до дисхармония в органите, системите, и като следствие организмът не е далече до болестта. Необходимо е само да знаете, че Природата е постъпила разумно, като ни е дала 8 до 10 пъти по-високо ниво на надеждност на системите на тялото, която надеждност винаги трябва да е по-силна от всички вредни фактори.
   Наскоро се появи паразитната теория за възникване на заболяванията, включително инфаркт, инсулт, рак, СПИН и т.н. (Т. Я. Свищова, В. А. Мелников, Хулда Кларк,к.м. ). Не напразно, казват, че "новото е отдавна забравеното минало."
   Факт е, че нашето тяло е обитавано от голямо разнообразие на микроорганизми, вируси, гъбички, паразити и други подобни, които нямат изброяване, и най-важното, те трябва да живеят едни с други. Всяко заболяване е и активиране на същата микрофлора, която се бори за своето съществуване, произвежда свои антитела за борба с лекарствените и другите средства, в резултат на което тя става по-издръжлива, агресивна. Това е един порочен кръг, в който борбата срещу болестта изисква повече усилия, но е с отрицателен резултат. Сега тези паразити, същите приони (протеинови инфекциозни частици,к.м.), просто са озверели. Вземете за пример тази същата трихомонада, която Т.Я. Свищова обвинява за всички смъртни грехове, която е живяля преди нас и ще живее, когато ние вече ще сме в небитието.
   Какво всъщност се случва, когато възникне болестта в организма  ? На фона на отслабването на защитните му сили, микробната флора се активира и телесната температура се повишава. Вместо да даде възможност на организма сам да се справи с  възникналите проблеми, на пациента предписват, а и той сам започва да взема антибиотици, антипиретици и други средства, които подменят функциите на имунната му система, които в бъдеще вече няма защо да работят, а и защо когато има посочените изкуствени заместители! Разбира се, че някои от вирусите и бактериите ще умрат, но от друга страна, по-силните от тях, докато се борят за живота си, така стават по-устойчиви към използваните средства. Ето защо се появяват лекарства 2-ро, 3-то и т.н. поколения. В момента все повече и повече специалисти признават инфекциозната природа на заболяванията от същите трихомонади, хламидии, и други подобни паразити, срещу които се изискват по-мощни лекарства, но с обичайни отрицателни резултати. Не става дума за вируси и други микроби, от които, оказва се, не можете да се отървете. Цялата работа е в състоянието на имунната система. Вземете същития този СПИН. Вирусологът на правителството на САЩ R. Gallo получил?! в лаборатория (което е много съмнително) вируса, които той нарекъл " вирус на имунния дефицит/ недостиг" (HIV), и заявил, че този "нов" ретровирус е "възможната" причина за синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).