(по д-р И. П. Неумивакин)
(продължение)
Но има две основни мастни киселини, които не могат да се синтезират в организма. Това са алфа-линолевата (алфа-линоленовата) киселина, известна като омега-3, и линолевата киселина — омега-6, които участват в производството на клетъчните мембрани, хормони и епинервии (обвивката на “сноп” с нервни влакна, к.м.). Най-богатият източник за тези киселини е лененото семе и слънчогледовото нерафинирано масло.
Следва да обръщате внимание на това, че при нарушаване на работата на бъбреците, трябва да бъдете особено внимателни при пиенето на водата и не трябва да се отказвате от лекарствата.
Следва строго да отчитате, колко вода сте изпили и колко сте отделили, като постепенно добавяте по половин до една чаша на ден. Ако обемът на отделяната вода се увеличива, то всичко е в реда на нещата.
Самата вода е прекрасно пикочогонно средство. Официалната медицина счита, че водата не може да бъде причина за заболяването, а служи само като средство за транспортиране, което е крайно опасно заблуждение. За да се изведат излишните соли, които се образуват в резултат на обменните процеси, се изисква обемът на урината да се увеличава. Когато намалее изработването и отделянето на урина, настъпва отичане на краката и клепачите, ето защо количеството на употребяваната вода трябва да съответства на количеството на отделяната урина. Когато се появат отоци, пиенето на солена вода трябва да бъде прекратено, а започне ли спадането им — пиенето на вода може постепенно да се увеличава.
Кислородът, водата, солта и калият са основните елементи, които са необходими за нормалната жизнена дейност на организма. Около 27% от солта се намира в костите, тъй като е необходима за тяхната твърдост, за това недостигът й в кръвта може да доведе до развитие на остеопороза, и за да се запази необходимото й ниво в кръвта, тя се извлича от костите. Недостигът на сол води да повишена киселинност на органите, което, на свой ред, служи за пусков механизъм на образоването на отоци. Ако организмът натрупва сол, то той се опитва да задържа водата, която, филтрирайки се, се насочва в клетката. Ако количеството на употребяваната вода се увеличива, а това на солта - не, то организмът започва да губи сол. Мускулните спазми, главозамайването, прималяванията / припадъците означава недостиг на вода и соли, които са признаци за обезводняването на организма.
При диабет инсулинът престава да тласка водата в клетките, вследствие на което те се обезводняват, а отделянето на инсулина се намалява. При диабет от 2-ри тип продължителният недостиг на вода води до това, че такова химично вещество, като липида простагландин Е (един от представителите на групата на просталгините, които се съдържат в почти всички тъкани и органи, к.м.), един от заместителите на хистамина, отговарящ за разпределянето на водата в организма, подавя бета-клетките на панкреаса. Ако този липид, простагландин Е, остане продължително в кръвта, той, на свой ред, активизира хормона интерлейкин-6. Последният, прониквайки в ядрото на клетката, която произвежда инсулин, постепенно разчленява скелета на ДНК/РНК в ядрото на клетката. Така я лишава от възможността й да функционира нормално, преизвиквайки й необратими изменения, а след това усложнения, които се разпространяват върху другите органи и, на първо място, предизвиква разстройство на сърдечно-съдовата система: ретинопатия (нарушение на зрението, водещо до ослепяване, к.м.), гангрена на крайностите, кистозни образувания в черния дроб, бъбреците, мозъка и в самия панкреас.
Недостигът от вода в организма влияе също на изработваннето на бикарбонати от панкреаса, които неутрализират излишната киселина в стомашния сок, постъпващ в дванадесетопръстника от стомаха. Недостигът от инсулин в организма престава да стимулира разкриването на порите на клетките, през които в тях трябва да постъпва вода и необходимите вещества, в резултат на което клетките започват да намаляват размерите си и дори да умират. Киселината, акумулирайки се в дванадесетопръстника, предизвиква рязко съкращаване на сфинктера (кръглия мускул) на пилорния канал между стомаха и него, което води до появата на язви.
Процесът на заболяването от диабет при децата е същия, както и при възрастните, само че при тях клетките, които произвеждат инсулин, се разрушават бързо, за това тази болест се отнася към автоимунните заболявания. Необходимо е да се отбележи, че резервът от вода при детето е много по-малко, ето защо то винаги трябва да пие повече вода, тъй като всяка клетка в мускулите, за да функционира нормално, трябва да бъде осигурена / напълнена с вода не по-малко от 75% от капацитета й. Когато организмът расте и хистаминът регулира постъпването на водата и храната, то частичното обезводняване на организма, което винаги е на лице при децата и стимулира усещането им за жажда, може да се компенсира само с чиста вода, а не с газирани напитки, чай или кафе, сокове. Соковете даже могат да повишат киселинността в чревния тракт, при това нивото на калия в течността се повишава, а той, увеличивайки нивото на хистамина, води организма до стресово състояние, от което не е далече и до болестта.
Болшинството от болните от диабет практически имат наднормено тегло. Работата е в това, че на тях им се иска постоянно нещо да похапват, особено през нощта, което пък още повече задълбочава состоянието им, въздействайки на работата на ендокринната им система. Денем, като правило, организмът трябва да живее за сметка на лесноусвояема въглехидратна храна, “изгаряща” с помощта на инсулина, а тлъстините / мазнините се складирват за запас. Нощем, когато панкреаса, стомаха, дванадесетопръстника, черния дроб (за него в китайската традиционна медицина се обяснява, че в последната стража от 01:00 до 03:00 ч преминава жизнената ни енергия, в смисъл тогава е с най-активни функции, к.м.), далака трябва да «спят», докато в това време другата многофункционална ендокринна железа — хипофизата — синтезира соматотропнин / соматропин (хормона на растежа), който участва в разпада на тлъстините. Ако добре си похапнете на вечеря, то панкреасът започва да отделя инсулин и организмът дава команда на хипофизата да не отделя от този хормон на растежа, което пък води до затлъстяване.
По норма за поддържане на основния обмен (при минимални енергийни загуби), с помощта на хормона на растежа, на нощ се изразходват до 150 г тлъстини (за месец – до 4-5 кг), което много желаещи не могат да постигнат дори с помощта на диети или физически натоварвания. Пак по норма въглехидратната съвместно с растителната храна се задържат до 2 часа в стомаха, а месната (още повече и лошо сдъвкана и полята обилно с някаква течност) — до 4-5 часа. От гледна точка на физиологията, стомахът и дванадесетопръстникът трябва да бъдат свободни от погълната храна най-късно до 22:00 часа. А някои учени твърдят, че последното хранене за деня не трябва да бъде по-късно от 16:00-17:00 часа, за да се насърчава нормалната работа на всички органи и системи на организма.
Ако на вчеря сте се “натъпкали” за през нощта, то дванадесетопръстникът, «заспивайки», не може да работи в нормален режим, поради което коремната ви област се раздува и заедно с препълнения стомах подвдигат диафрагмата нагоре, като с това сами си затруднявате работата на сърцето, белите дробове, а и притискате бъбреците, далака и черния дроб. Всичко това води до гастрити, дуоденити (възпаления на дванадесетопръстника, к.м.), панкреатити, гнилостни процеси в червата, дисбактериаза, алергии. Увеличаването на инсулина в кръвта задържа натрия в бъбреците, а следователно, и водата (ето ви отоците, и хипертонията), усилива активността на остеобластите — клетките, които разрушават костите (остеопороза). Тъй както целият СЧТ «не спи», то другият ендокринен орган — епифизата — престава да отделя хормона на съня — мелатонин, от което ви спохожда безсъницта, а след нея хроничото недоспиване, които още повече увеличават затлъстяването.
Особено от ядене през нощта страдат децата. С помощта на хормона на растежа хората растат най-активно до 20-25 години, а след това този хормон се синтезира все по-малко и по-малко, което ускорява процесите на стареенето. Много вредна за тях, а и за възрастните, е лесноусвояемата храна (много ситно смляното бяло брашно, сладкарските изделия), защото , чрез мозъка, тя съдейства за изработването на хормона на удоволствието, един вид на «кефа»(, с извинение за арабския израз, който е употребил д-р Неумивакин, к.м.), а пристрастието към такава храна води до забавяне на растежа, затлъстяване, наркотична зависимост от пушенето, алкохола и наркотиците.
Какво би трябвало да правите? След обяда яжте няколко пъти и по-малко, помнейки пословицата: «Закуската си изяш сам, обяда раздели с приятеля, а вечерята дай на врага си». Ранната вечеря винаги да бъде легка, например, нещо с зеленчуци, плод, нискомаслено кисело мляко и …, вие си знаете най-добре! Преди да легнете за нощния сън — не забравяйте да пийнете малко от солената вода (описана в по-преден текст, к.м.), която ще потисне чувството за глад за известно време. По такъв начин ще се оттървете от излишното тегло, хипертонията, диабета, остеопорозата, ще си нормализирате съня, от вечното недоспиване, угнетеност / смазаност и главното — ще подобрите здравето си.
Първото средство за защита от диабета е отказът от мазна храна, която понижава чувствителността на клетките към инсулина и забавя процеса на разграждане на глюкозата.
• Особено вредни са наситените мазнини в продуктите от животински произход: месо, яйца, кашкавал, масло, млека с над 2% масленост; още хот-доги, дюнери, бургери, пици, пържени картофки, снакс, чипс, пилешки хапки и евтини десертчета и т.н.
• Старайте се да обогатявате менюто си с въглехидрати, които не предизвикват рязко повишаване на захарта в кръвта: това са продуктите от едро смляни зърнени храни, бобовите, зеленчуците, плодовете, в които има малко калории, — но много фибри, минерални вещества, които задържат усвояването на глюкозата в кръвта. Доказано е, че употребата на тлъсти риби (сьомгата, сардината) може даже да предотврати развитието на диабета, тъй като съдържащите се в тях мастни киселини от клас омега-3, -6 помагат на глюкозата да прониква в клетките.
• Едновременно трябва рязко да ограничите всички въглехидрати с висок гликемичен* индекс на захарта: всевозможните сладости, изделията из бяло брашно, картофите, белия ориз, спиртните напитки.
(Гликемичен индекс* - отразява нивото с което в % се увеличава кръвната захар при употребата на определен вид хранителен продукт спрямо захарта, за която той е приет 100%; храни с под 55% увеличение са с нисък индекс, - от 55 до 70% са със среден индекс, а над 70% - висок. За пример -картофите имат 80% гликемичен индекс, к.м.) (продължава)
