Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09.2012 00:18 - ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ И РАБОТАТА НА СЧТ
Автор: sandlih Категория: Други   
Прочетен: 1867 Коментари: 0 Гласове:
1



Особената важност на нормалната работа на  СЧТ се заключава в това, че е грамадна хормонална жлеза, от чиято дейност зависят всички хормонални органи. Например, в последната част на тънкото черво се изработва хормонът невротензин, който влияе на мозъка. Вероятно, сте забелязали, что някои хора, когато се развълнуват, ядат много: в дадения случай храната играе ролята на своеобразен наркотик. Тук, в споменатата част на тънкото черво, в двенадесетопръстника се изработва хормона серотонин, от който зависи нашето настроение: малко серотонин — депресия, при постоянно нарушение — маниакално-депресивно състояние (рязкото възбуждение се сменя с апатия). Лошо работи мембранното и каверното хранопреработване — страда синтезът на витамини от групата В, особенно фолиевата киселина, а това води до недостатък при изработването на хормона инсулин, от който, както се оказва, страдат цяла верига образования на различни хормони, кръвотворене, работата на нервната и другите системи на организма.

Нашата храна условно може да се раздели на три групи:
Белтъчини: месо, ртба, яйца, мляко, бобови, гъби, орехи, семена;
Въглехидрати: хляб, тестени изделия, зърнени храни, картофи, захар, сладки, бонбони, мед;
Растителна храна: зеленчуци, плодове, сокове.

Преди всичко трябва да стане ясно, че всички посочени продукти, освен рафинираните, преминали специална обработка, в които отсъства целулоза и практически всичко полезно, имат и белтъчини, и въглехидрати, и всичко зависи от тяхното процентно съдержание. Така, например, в хляба има и въглехидрати, и белтъчини, така както и в месото. По-нататък ще става дума предимно за храната с белтъчини или въглехидрати, където тези съставящи я се намират  в тяхното естествено равновесие в продуктите . Въглехидратите  започват  да се преработват още в устната кухина, белтъчините —основно в стомаха, мазнините — в дванадесетопръстника, а растителната храна — само в дебелото черво. При което въглехидратите се задържат сравнително кратко време в стомаха, тъй като за преработването им от киселия стомашен сок се изисква значително по-малко време, защото техните молекули са с много  по-прост строеж в сравнение с белтъчините. Заради   сложността на пептидните връзки на белтъчините, в началото от структурата им, трябва да се отцепи азота им, за да се достигне до крайни продукти при обработката им от организма ни,  за която  се разходва (много энергия,) до 60 % и повече от общо необходимата за преработването на белтъчините, а това води до усложнения при термичната им обработка.
      При разделно хранене СЧТ работи по следния начин. Грижливото дъвкане и обилното намокряне на хапката със слюнка създава слабоалкална реакция в нея. След това тази хапка постъпва в горната част на стомаха, в която  след 15–20 минути се средата сменя на кисела. С придвижването на храната към пилорната част на стомаха рН на средата става близка до неутралната. В двенадесетопръстника храната за много кратко време, за сметка на жлъчта и сока от панкреаса, имащ ясно изразена алкална реакция, става слабоалкална и в такъв вид постъпва в тънкото черво. В дебелото черво тя отново става слабокисела. Този процес преминава особено активно само в тези случаи, ако вие 10–15 минути преди приемането на основната храна сте пили вода и яли растителни продукти, които осигуряват оптимални условия за дейността на микроорганизмите в дебелото черво и създават в него кисела среда за сметка на съдържащите се в тях органични киселини. При това организмът работи без каквото и да било напрежение, тъй като храната е еднородна, процесът на переработката й и усвояването протичат до край. Същото протича и с белтъчната храна.
     Някои специалисти препоръчват храната да се приема по следния начин. Отначало да се яде храната от белтъчните, а след кратък интервал от време — въглехидратната или обратно, считайки, че тези продукти при обработката й не биха си пречели една на друга. Но това не е съвсем така.
    Стомахът е мускулесто тяло, където, както в пералната машина, всичко се омешва, и  то така. че в нужното време съответният фермент или стомашният сок намира своя продукт за обработка. Главното, което протича в стомаха, при попадане на смесената храна в него, е ферментацията. Представете си конвейер, по който се движи смес от различни продукти, изискващи за своята преработка не само специфични условия (ферменти и сокове), но и различно по продължителност време.
    По И. П. Павлов, ако механизмът на подготовката на храната за усвояване от организма е  стартирал, спирането му вече е невъзможно, започнала е да работи цялата сложна биохимична система за образуването, отделянето и усвояването на ферментите, хормоните, микроелементите, витамините и другите вещества. При това се включат специфичното динамично действие на храната, когато след  приемането й протича усилен обмен на вещества, в който взема участие целият ни организм. Мазнините, като правило, незначително го усиливат или даже потискат скоростта на процеса, въглехидратите го ускоряват до 20 %, а белтъчната храна — до 40 %. По време на приемането на храната интезивността на хранителната левкоцитоза също се увеличива, т.е. в работа се включва имуната система, когато всеки постъпващ в организма ни продукт, се възприема като чуждо тяло.
     Въглехидратната храна, предизвикваща ферментацията, изядена заедно с белтъчната, се преработва  значително по-бързо в стомаха и е готова да се предвижи по-нататък, но тя е смесена с белъчините, които току що са започнали да се обработват  и не са уползотворили още до край отделения за тях кисел стомашен сок. Въглехидратите, обхванали тази белтъчна маса с кисела среда, постъпват отначало в пилора, а след това в дванадесетопръстника, го раздразват. И за да се понижи бързо киселото съдържание на храната, е необходимо достаточно много алкална среда, жлъч и сок от панкреаса. Ако това става често, то постоянното напрежение в пилора на стомаха и в дванадесетопръстника довежда до заболяване на лигавицата им, гастрит, перитонит, язвен  процес, жлъчнокаменна болест, панкреатит, диабет. Не по-малко важно е, че ферментът липаза, отделян от панкреаса и предназначен за раграждане на мазнините, в киселата среда губи активността си, с всички произтичащии от това последствия. Но основната беда предстои.
    Припомнете си, че в дванадесетопръстника постъпва храна, чиято преработка е трябвало да бъде завършена в кисела среда, която липсва в долните отдели на чревния тракт. Добре би било, ако от организма се острани някаква част от белтъчините, но останалата пак се явява източник на гниене и  ферментация в тракта. След като белтъчините/протеините са изядени от нас — те се явяват чужди за организма ни елементи и вече представляват опасност, защото  изменят основната среда в тънкого черво на кисела, а това способства за още по-голямо гниене. Но от друга страна, организмът ни все пак се стреми да извземе от белтъчините всичко, което е възможно, и в резулта процесите на осмоза на протеиновата маса прилепва към микровласинките, нарушавайки пристенното и мембранното хранопреработване. Микрофлората се променя на патологиченна, възникват дисбактериози, запеци, теплоотделителната функция на тракта не работи в нормален режим. На този фон остатъците от белтъчините започват да гният и предизвикват образоването на твърди отпадъци, които се натрупват особено активно в горната част на дебелото черво. Променя се тонуса на мускулатурата на червото, то се разтяга, нарушават се евакуаторните и другите му функции. Температурата в него се повишава поради гнилостни процеси, това увеличава попадането на токсични вещества в течностите, които преминават през него. В резултат на препълването, особено на дебелото черво, твърдите образувания и неговото раздуване проитича изместване и натиск върху органите в коремната  гръдната области и малкия таз.
     При това диафрагмата се измества нагоре, натискайки серцето и белите дробове, в железно менгеме работят черния дроб, панкреаса, далака, стомаха, пикочноотделителната и половата системи. За сметка на натиска вурху тези органи се появяват застойни състояния в долните крайници, в малкия таз, в стомаха, в гръдната клетка, което дополнително довежда до тромбофлебит, свиване на кръвоносните съдове до изчезването им, хемороиди, портална хипертония, т.е.  към нарушения в малкия и големия  кръгове на кръвообращението, лимфостаза.
    Това  също причинява възпалителен процес в различните органи: апендикса, гениталиите, жлъчката, бъбреците, простатата и други органи, а след това и развитие в тях на патология. Преградната  функция на червото се нарушава, и токсините, постъпвайки в кръвта, постепенно извеждат от строя черния дроб, бъбреците, в които също започва интензивен процес на образуване на камъни. И докато не се въведе ред в дебелото черво е безполезно да се лекуват черния дроб, бъбреците, ставите и другите органи.(продължава)





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sandlih
Категория: Други
Прочетен: 350657
Постинги: 75
Коментари: 24
Гласове: 108
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031